Капсули, таблетки, прах или капки: какво всъщност решава формата

Ако сте търсили „капсули или прах“ или „коя форма се усвоява по-добре“, вероятно сте попаднали на страници, които отговарят уверено. Тази няма да го направи, и това не е предпазливост — просто отговорът зависи от вещество, доза и човек, а нито едно от трите не се вижда в думата „капсула“.

Затова тук е разделено на две: какво формата решава наистина и се проверява на етикета, и какво се твърди за нея, но не може да се провери. Първото е аритметика. Второто е там, където повечето реклами живеят.

Какво формата решава наистина

Три неща, и трите се четат от опаковката:

• Колко вещество се побира в една доза. Капсула с размер „0“ побира около 400–500 mg прах. Ако дневната доза е 3 g, това са шест до осем капсули — или една мерителна лъжичка.
• Какво още влиза вътре, освен активното вещество. За да се оформи и да издържи при пакетиране, таблетката се нуждае от свързващи вещества, пълнители и често обвивка. Капсулата изисква по-малко такива добавки, а прахът — най-малко.
• Дали дозата може да се дели. Прахът и делимата таблетка могат; капсулата не може, без да я отворите.

Всичко останало, което се казва за формите, е или следствие от тези три, или е твърдение, което етикетът не подкрепя.

Капсули

Желатинова или растителна (HPMC) обвивка около прах. Разтваря се в стомаха за минути.

Практическото: скрива вкуса напълно, изисква малко помощни вещества, дозата е фиксирана. Ограничението е обемът — над около 500 mg на капсула става неудобно, а вещества с грамови дози стават много капсули.

Нашите продукти са капсули. Причината е първата: формулите комбинират по десетина съставки, някои от които имат отчетлив вкус, и точното дозиране на смес е по-надеждно в капсула, отколкото в лъжичка.

Таблетки

Пресован прах. Побира повече вещество в по-малък обем от капсула, което е реалното ѝ предимство.

Цената е в помощните вещества: за да се пресова и да не се разпада в опаковката, таблетката носи свързватели, плъзгащи агенти и понякога обвивка. Те са изброени на етикета — това е мястото да се погледне, ако ви интересува какво още поглъщате.

Делимата таблетка е единствената форма, при която можете да намалите дозата наполовина, без да отваряте нищо.

Прах

Най-малко добавки и най-евтин на грам. Има смисъл за вещества с високи дози, където капсулите биха били много.

Двете ограничения са реални и се подценяват: вкусът и дозирането. Мерителната лъжичка е приблизителна — една и съща лъжичка събира различно количество според това колко е сбит прахът. Ако точността на дозата има значение, кухненската везна е разликата.

Течни форми и капки

Удобни за деца и за хора, които не преглъщат капсули. Дозата се мери с пипета или лъжичка.

Двете неща, които се пропускат: течностите обикновено съдържат консерванти, защото водната среда го изисква, и много от тях имат по-кратък срок след отваряне. И двете са на етикета.

Гумени бонбони

Най-бързо растящата форма, и тази, при която етикетът заслужава най-внимателен прочит.

Гумената основа изисква захар или подсладител, а желатинът или пектинът заемат обем — което означава по-малко място за самото вещество. Дозата на бонбон често е по-ниска, отколкото очаквате, а два бонбона на ден с по 3 g захар са 6 g захар на ден, всеки ден.

Не казваме, че са лоши. Казваме, че сравнението с капсула трябва да включва и колоната „захар“, а обикновено не я включва.

Под езика

Сублингвалната форма се предлага с идеята, че веществото минава направо в кръвта, заобикаляйки храносмилането.

За някои вещества това е установено. За повечето, които се продават така, не е — молекулата трябва да е достатъчно малка и мастноразтворима, за да мине през лигавицата, а повечето витамини и растителни екстракти не са. Формата сама по себе си не прави нищо; молекулата решава.

Една и съща съставка, различна сол

Тук е единственото място в тази статия, където разликата е чиста аритметика и може да се провери, преди да купите каквото и да е.

Минералите не се продават в чист вид. Магнезият е свързан с нещо — оксид, цитрат, глицинат — и това нещо тежи. Етикетът обикновено обявява теглото на цялото съединение, а количеството минерал в него е процент от него:

• магнезиев оксид — около 60% магнезий
• магнезиев цитрат — около 16%
• магнезиев бисглицинат — около 11%

Тоест 500 mg оксид дават около 300 mg магнезий, а 500 mg бисглицинат — около 55 mg. Пет пъти разлика при едно и също число на лицевата страна на опаковката.

Затова числото, което си струва да търсите, не е милиграмите на съединението, а процентът NRV — той вече е сметнат за вас (нашите числа за магнезия) и е единственото, което може да се сравнява между две опаковки.

Дали една сол се усвоява по-добре от друга е отделен въпрос и не е решен така, както рекламите го представят. Изследванията сравняват конкретни соли, в конкретни дози, при конкретни хора, и се разминават. Затова тази страница спира дотук: аритметиката е сигурна, останалото не е. Ако искате сами да прецените едно такова изследване, осемте въпроса са отделна страница.

Какво не казва тази страница

Не казва коя форма е „най-добра“. Такъв отговор няма — има форма, подходяща за конкретно вещество, доза и човек.

Не твърди, че някоя форма се усвоява по-добре от друга. Това би било твърдение за храна, за което няма разрешение по Регламент (ЕО) 1924/2006, а и доказателствата не са еднозначни.

Хранителните добавки не лекуват и не предпазват от заболявания и не заместват разнообразното хранене. Не превишавайте препоръчителния дневен прием. При бременност, кърмене, прием на лекарства или заболяване се консултирайте с лекар.